Европа не е доволна от нас. Прахосваме парите на европейските данъкоплатци и на нашите включително. Изстрелват се вотове на недоверие и се отбиват от вотове на доверие. Водят се остри дебати, искат се и се отказват оставки и всичко се свежда до това, че едни предсрочни избори ще решат проблемите. Наивност или просто тесен кръгозор, потиснат и от желанието за власт? Никой, нито от едната, нито от другата страна, не иска да разкрие същността на проблемите, обективните обстоятелства, които определят настоящето статукво и начините то да бъде променено.
Великият Козма Прутков казва; „Гледай в корена”. Да изрича баналните истини като велики мисли е едно от неговите амплоа. Но очевидно днес са забравени някои банални истини и никой не желае да погледне в корена на нещата.
От едната страна се твърди, че липсва политическа воля да се решат съществуващите остри проблеми, а от другата – обратно, че политическа воля има в изобилие, но са направени някои пропуски. Дали само в политическата воля е проблемът или нещата са много по-сложни?
Държавата е една голяма и изключително сложна система, една макроорганизация. За да може да просперира държавата тя трябва да бъде добре управлявана. Управлението на всяка организация е сложно, а на държавата – супер сложно. Но направете една анкета и попитайте всеки, би ли се наел с управлението на държавата. Ще се удивите колко голям е процента на категорично заявилите, че ще се наемат Наличието на огромен брой политически партии у нас също го доказва. Това води до извода, че всеки идващ на власт пристъпва към управлението на държавата без необходимите знания и без разбиране за това как да се реализира ефикасно и ефективно управление.
През целия преход у нас бе работено не с ясно разбиране какво и как трябва да се направи през него, а в постоянно робуване на различни идеологеми, които всеки интерпретираше както намери за добре. „по-малко държава”, „свободна инициатива”, „свобода на личността” и особено „демокрация” са само малка част от тях. Всяка от тях има своя смисъл и значение и не за отричането им става въпрос, а за правилно разбиране на тяхната същност. Тук не говоря за вплетените лични и корпоративни интереси на управляващи.
Управляването на държавата се извършва чрез държавната администрация, като на местно ниво особено значение има и администрацията на местната власт. Администрациите са инструмента, посредством който се извършва управлението. Неговите ефикасност и ефективност зависят от способностите, които притежава администрацията, за изпълнение на процесите на управление. Те са това, което превръща управленските решения в действия, чрез които те да бъдат изпълнени и да постигнат целите си.
Какво е състоянието на държавната и местните администрации днес? По този въпрос вече писах в една моя статия, в която разгледах преди всичко обективните причини за ниските ефикасност и ефективност на администрацията. Това, че вече от доста години имаме и министерство на държавната администрация не подобрява нещата. То е още една структура, усложняваща държавната администрация, без научно обоснована стратегия, с работа „на парче”. Обявява се като цел съкращаването на държавната администрация с N броя служители. Преди дни бе съобщено, че са съкратени определен брой държавни служители. Защо точно този брой, не е ясно. Никой не съобщава, че са били оптимизирани М административни процеса. Може ли съкращаването на броя на служителите да бъде цел? Ако това се прави от съображения за намаляване на разходите за заплати, то явно целта е далеч от стратегия за повишаване управленските СПОСОБНОСТИ на администрацията. Впрочем, у нас се говори за създаване на съответен „административен капацитет”, а не за управленски способности. Под „административен капацитет” обикновено се разбира съответна административна структура със съответен брой служители, по-нататъшно набъбване на администрацията и по-нататъшното й бюрократизиране.
Защо са ниски управленските способности на българската администрация? В посочената статия са разкрити класическите причини, намаляващи управленските способности, но има и допълнително действащи у нас фактори, които са снижили тези способности в много голяма степен.
В годините на прехода държавната администрация трябваше да се превърне от действаща в условията на тоталитарна държава в администрация, осъществяваща държавното управление в условията на демокрация и пазарно стопанство. Трябва да се има предвид, че към началото на прехода администрацията отдавна бе заболяла от своята административна болест, описана в статията. Това всъщност очертаваше необходимостта от изпълнение едновременно на две важни задачи по отношение на държавната администрация: излекуване от болестта и преобразуване в администрация на демократично и пазарно общество. Всъщност, добре изпълнената втора задача, щеше да постигне целите и на първата. За съжаление, никоя от тези задачи не беше изпълнена добре. Нещо повече: липсваше ясно разбиране за същността на това, което трябва да се направи. А ако имаше някои с необходимото разбиране какво и как да се направи, то не съвпадаше с личните им интереси.
Разликите между двата вида държавно управление са твърде съществени. Едното е централизирана командна система, която директно управлява почти всички сфери на живота в държавата и най вече икономическата. Другата не осъществява директно управление. Тя използва преди всичко механизми за косвено управление: изграждане и развитие на нормативната база, разпределение на държавния бюджет и други.
Но и едната и другата системи на управление имат една основна функция, която е неотменима и необходима на всяка власт – контролната. Държавната и местна власт са тези, които следва да упражняват контрол за спазване на законите и другите нормативни актове. В началото на прехода някои решиха, че „по-малко държава” означава силно ограничаване на контролните й функции. Те сбъркаха демокрацията с анархията. Демокрация с недостатъчна законност не е реална демокрация. Отслабването или липсата на контрол за спазване на законите и другите нормативни актове практически ги обезсилва. Обезсилва се основният механизъм за управление на демократичната държава. Власт, лишена от контролни и съответно санкциониращи функции, престава да бъде власт.
Съществува една обективна закономерност за пряката връзка между ефикасността и ефективността на контрола от държавните институции и престъпността. Колкото по-резултатен е контролът, толкова са по-малки параметрите на престъпността и особено на организираната. С отслабването на контрола се увеличава броя на лицата, които са склонни да нарушат законите или да извършат престъпление. Силно занижения контрол води ди рязко увеличаване на престъпния контингент.
В държавната администрация са култивирани два негативни фактора: силно усложнени процеси и кастрирани контролни функции. Те силно снижават управленските способности на администрацията. В своята синергия те раждат едно от най-уродливите обществени явления – корупцията. При това става въпрос за корупция не като просто явление, а във формата на мощни корупционни системи, вплетени в цялата администрация.
Щом става въпрос за политическа воля на управляващи, то най-необходима е политическата воля за реформиране на държавната администрация. За тази задача е нужна действително желязна политическа воля, но също и достатъчен ресурс от компетентност, от знания за това какво трябва да се направи и как да се направи.
Основните направления, в които следва да се реформира държавната администрация, са две. Първото от тях е направлението на решителното опростяване на административните процеси, като в тях остане само това, което е действително необходимо. Така силно ще се повиши тяхната ефективност и ефикасност, т.е. ще се увеличат управленските способности на администрацията. В същото време ще се освободят значителни човешки ресурси. Голяма част от тях ще са необходими за второто направление.
Второто направление е в засилване на контролните функции с изграждане на добре развита система за многослоен и многопосочен контрол, която да може да осъществява контрол и върху самите контролиращи. Освободените при опростяване на административните процеси човешки ресурси могат да бъдат използвани при изграждането на тази система. Това е система, която ще включва в себе си не само независими специализираните контролни звена, но и цялата йерархия на администрацията.
Естествено такава една реформа е свързана и със значителни промени в нормативната уредба на държавата, за които също е необходима силна политическа воля. А тук вече се доказа липсата на такава. Това именно попречи у нас да се въведе принципа на „мълчаливото съгласие”, засягащ работата на администрацията. Вместо него продължава реално да действа принципът на „мълчаливия отказ”. Защото политическата воля е преди всичко единна воля на управляващото мнозинство в парламента, каквато в конкретния случай липсваше. Когато едно управляващо мнозинство е такова само в крепене на правителството и липсва, когато трябва да подкрепи определена позитивна политика, то за наличие на политическа воля не може да става въпрос.
Очевидно само с желание не може да се постигне много. То е необходимо, защото от него се ражда политическата воля. Но и тя не е достатъчна, защото освен всичко друго е необходимо МОЖЕНЕ. МОЖЕНЕТО се основава на ЗНАНИЕТО. Без наличието на светата троица ИСКАМ, ЗНАМ и МОГА не може да се управлява успешно държавата и да се провежда позитивна политика, колкото и голямо желание за това да имат властващите или стремящите се към властта.
