Ще стигне ли волята на Правителството да проведе най-важните реформи за преодоляване на кризата?

Кризата е лошо нещо. Прилича на заразна болест, която се предава от един на друг. И тук има имунизирани, които не могат да бъдат инфектирани. Тия, които имат добра имунна система и силен организъм, боледуват леко и бързо оздравяват. Обратно, при слаба имунна система и отслабен организъм боледуването е тежко и са възможни сериозни усложнения. Но протичането на заболяването зависи и от лекуващите лекари. Те могат да излекуват бързо и успешно или да объркат лекарствата и да усложнят заболяването.

До тук с аналогиите. Те са достатъчно точни във всяко отношение. Нека тогава да видим какво е заболяването и какви са лекарствата, които "докторите" на държавата й предписаха.

Каква е кризата у нас – финансова или икономическа? Понеже кризата в САЩ, от където стартира общата криза, бе финансова, твърде често се говори за финансова криза и у нас. Но това не е вярно. У нас тя започна като икономическа и основната причина бе свиването на потреблението във външните пазари. Това доведе до проблеми във фирмите, свързани с тях. Появиха се допълнителни безработни или работещи с намалени заплати. Така започна да се свива вътрешното потребление. Това предизвика закономерна психологическа реакция – собственото си потребление започнаха да свиват и тези, които бяха със запазени доходи – започнаха да спестяват "бели пари за черни дни". Това е причината за общо нарастване на депозитите на гражданите и това е негативен, а не позитивен факт. Свиването на вътрешния пазар засегна фирмите, свързани с него. Порочният кръг на кризата се затвори. Намаляха постъпленията от данъци, акцизи, мита и от това пострада фискът. Държавата трайно задлъжня към множество фирми и това, заедно с увеличената взаимна задлъжнялост между фирмите, затегна още повече порочния кръг.

Колкото по-навреме започне едно лечение, толкова по-ефикасно е то. За съжаление у нас лечението на държавата от кризата закъсня. Първо – защото бе решено, че страната ни е имунизирана срещу тази болест и тя няма как да заболее. Второ – бе избрано лекарство, което, макар и правилно, бе предозирано (многото проекти, които да инжектират икономиката). След това лечението бе прекъснато и вниманието бе съсредоточено само върху фиска, влошавайки всичко останало, а в крайна сметка и самия фиск. Редица от пробваните лекарства не дадоха очаквания резултат, а в други направления имаха и отрицателен ефект.

Ето сега вече имаме рецепта с "лекарства". Те основно пак са насочени към лекуването на фиска.

Едно от основните средства за подкрепа на фиска сега, когато не може да се увеличи нищо при "вливащите тръби в басейна", бе да се намали "оттичането на водата от басейна". Най-същественото от тези намаления е свиването с 20% на разходите в държавната администрация. Интересно е да бъде разгледано по-обстойно.

На мнозинството министерства е наредено да свият своите разходи с 20% и това ще залегне в актуализацията на държавния бюджет. Как да стане това - нека всяко министерство решава за себе си.

Добър ли е този подход? По-високата автономност на отделните звена се счита за добър подход в мениджмънта и това е доказано. Но това е добро само при ясна стратегия, добре известна на звената, на които е предоставена автономността.

А може тази мярка да има много по-широк резултат, от това да спасява бюджета?

В едно мое предишно писание разгледах подробно главните проблеми на държавната администрация, а в друго, по-рано – тежката болест, от която боледува администрацията.

Телеграфно ще посоча основните порочни недъзи на администрацията:

· неимоверно усложнени административни процеси, заради което те протичат изключително бавно;

· огромно количество лицензионни, регистрационни, разрешителни и съгласувателни режими със също силно усложнени процедури;

· неизпълнение на изискванията на ЗОАПАКСД (Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност);

· раздутия до неимоверни размери щат на администрацията.

Лекуването на първия недъг може да стане само с външна намеса. Дърпайки се за косата си, от блатото е успял да се измъкне само барон Мюнхаузен. Има фирми, работещи в областта на оптимизиране и управление на процесите, използващи най-новите и изключително ефикасни методи и такива фирми следва да бъдат привлечени за тази дейност. Оптимизирането на административните процеси ще струва твърде малко в сравнение с резултатите, които ще последват: многократно ускоряване на процесите, ангажиране с тях много по-малко служители, гарантирано успешно приключване на всеки процес.

Вторият и третият недъзи могат да бъдат излекувани, ако Правителството прояви силна воля, такава, каквато предните правителства не проявиха или по-скоро не пожелаха да проявят. Количеството на лицензионните, регистрационните, разрешителните и съгласувателните режими следва да бъде драстично редуцирано, а процесите за осъществяване на останалите в действие – да бъдат оптимизирани при строго съблюдаване на ЗОАПАКСД. Това също следва да стане с външна за администрацията експертна помощ. Така ще останат само действително необходимите режими. Какви биха били резултатите? Първо – освобождаване на бизнеса от излишно бреме, което силно сковава неговата дейност и значително съкращаване на сроковете за прилагане на оставените режими. В момента бизнесът е спънат в действията си бързо да реагира на променените от кризата условия и да се приспособява. Всички такива реакции, свързани с преминаване през някои от посочените режими, се отлагат във времето толкова, че те не могат да изпълнят предназначението си за оцеляване. Освободеният от това тежко бреме бизнес ще започне да пълни хазната. Второ – ще бъде силно редуцирано количеството на служителите, които се занимава сега с тези режими. Трето – ще влезне в действие заложеният в ЗОАПАКСД принцип на "мълчаливото съгласие" вместо сега прилагания принцип на "мълчаливия отказ". Четвърто – многократно ще бъдат намалени възможностите за корупционни действия от служителите. Това ще бъде най-реалната и действена борба с корупцията в страната. Пето – "Регистърът на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт" ще може да бъде приведен в нормален за ползване вид и да съдържа необходимата информация.

От само себе си се разбира, че лекуването на трите недъга автоматично премахва четвъртия. Администрацията ще бъде толкова, колкото е необходимо и ще има желаните ефикасност и ефективност в дейността си. И Правителството и Бизнесът ще могат да си вършат добре работата. А за това, какво да се прави с освободените от администрацията човешки ресурси вече, писах в една друга своя статия.

Остава да разберем ще има ли Правителството волята да извърши всичко това. Ако това стане, кризата ще се окаже не "лошо нещо", а респектиращ фактор, вкарал нещата в страната ни в правилното русло.

За административния капацитет, за политическата воля и за още неща…

Европа не е доволна от нас. Прахосваме парите на европейските данъкоплатци и на нашите включително. Изстрелват се вотове на недоверие и се отбиват от вотове на доверие. Водят се остри дебати, искат се и се отказват оставки и всичко се свежда до това, че едни предсрочни избори ще решат проблемите. Наивност или просто тесен кръгозор, потиснат и от желанието за власт? Никой, нито от едната, нито от другата страна, не иска да разкрие същността на проблемите, обективните обстоятелства, които определят настоящето статукво и начините то да бъде променено.

Великият Козма Прутков казва; „Гледай в корена”. Да изрича баналните истини като велики мисли е едно от неговите амплоа. Но очевидно днес са забравени някои банални истини и никой не желае да погледне в корена на нещата.

От едната страна се твърди, че липсва политическа воля да се решат съществуващите остри проблеми, а от другата – обратно, че политическа воля има в изобилие, но са направени някои пропуски. Дали само в политическата воля е проблемът или нещата са много по-сложни?

Държавата е една голяма и изключително сложна система, една макроорганизация. За да може да просперира държавата тя трябва да бъде добре управлявана. Управлението на всяка организация е сложно, а на държавата – супер сложно. Но направете една анкета и попитайте всеки, би ли се наел с управлението на държавата. Ще се удивите колко голям е процента на категорично заявилите, че ще се наемат Наличието на огромен брой политически партии у нас също го доказва. Това води до извода, че всеки идващ на власт пристъпва към управлението на държавата без необходимите знания и без разбиране за това как да се реализира ефикасно и ефективно управление.

През целия преход у нас бе работено не с ясно разбиране какво и как трябва да се направи през него, а в постоянно робуване на различни идеологеми, които всеки интерпретираше както намери за добре. „по-малко държава”, „свободна инициатива”, „свобода на личността” и особено „демокрация” са само малка част от тях. Всяка от тях има своя смисъл и значение и не за отричането им става въпрос, а за правилно разбиране на тяхната същност. Тук не говоря за вплетените лични и корпоративни интереси на управляващи.

Управляването на държавата се извършва чрез държавната администрация, като на местно ниво особено значение има и администрацията на местната власт. Администрациите са инструмента, посредством който се извършва управлението. Неговите ефикасност и ефективност зависят от способностите, които притежава администрацията, за изпълнение на процесите на управление. Те са това, което превръща управленските решения в действия, чрез които те да бъдат изпълнени и да постигнат целите си.

Какво е състоянието на държавната и местните администрации днес? По този въпрос вече писах в една моя статия, в която разгледах преди всичко обективните причини за ниските ефикасност и ефективност на администрацията. Това, че вече от доста години имаме и министерство на държавната администрация не подобрява нещата. То е още една структура, усложняваща държавната администрация, без научно обоснована стратегия, с работа „на парче”. Обявява се като цел съкращаването на държавната администрация с N броя служители. Преди дни бе съобщено, че са съкратени определен брой държавни служители. Защо точно този брой, не е ясно. Никой не съобщава, че са били оптимизирани М административни процеса. Може ли съкращаването на броя на служителите да бъде цел? Ако това се прави от съображения за намаляване на разходите за заплати, то явно целта е далеч от стратегия за повишаване управленските СПОСОБНОСТИ на администрацията. Впрочем, у нас се говори за създаване на съответен „административен капацитет”, а не за управленски способности. Под „административен капацитет” обикновено се разбира съответна административна структура със съответен брой служители, по-нататъшно набъбване на администрацията и по-нататъшното й бюрократизиране.

Защо са ниски управленските способности на българската администрация? В посочената статия са разкрити класическите причини, намаляващи управленските способности, но има и допълнително действащи у нас фактори, които са снижили тези способности в много голяма степен.

В годините на прехода държавната администрация трябваше да се превърне от действаща в условията на тоталитарна държава в администрация, осъществяваща държавното управление в условията на демокрация и пазарно стопанство. Трябва да се има предвид, че към началото на прехода администрацията отдавна бе заболяла от своята административна болест, описана в статията. Това всъщност очертаваше необходимостта от изпълнение едновременно на две важни задачи по отношение на държавната администрация: излекуване от болестта и преобразуване в администрация на демократично и пазарно общество. Всъщност, добре изпълнената втора задача, щеше да постигне целите и на първата. За съжаление, никоя от тези задачи не беше изпълнена добре. Нещо повече: липсваше ясно разбиране за същността на това, което трябва да се направи. А ако имаше някои с необходимото разбиране какво и как да се направи, то не съвпадаше с личните им интереси.

Разликите между двата вида държавно управление са твърде съществени. Едното е централизирана командна система, която директно управлява почти всички сфери на живота в държавата и най вече икономическата. Другата не осъществява директно управление. Тя използва преди всичко механизми за косвено управление: изграждане и развитие на нормативната база, разпределение на държавния бюджет и други.

Но и едната и другата системи на управление имат една основна функция, която е неотменима и необходима на всяка власт – контролната. Държавната и местна власт са тези, които следва да упражняват контрол за спазване на законите и другите нормативни актове. В началото на прехода някои решиха, че „по-малко държава” означава силно ограничаване на контролните й функции. Те сбъркаха демокрацията с анархията. Демокрация с недостатъчна законност не е реална демокрация. Отслабването или липсата на контрол за спазване на законите и другите нормативни актове практически ги обезсилва. Обезсилва се основният механизъм за управление на демократичната държава. Власт, лишена от контролни и съответно санкциониращи функции, престава да бъде власт.

Съществува една обективна закономерност за пряката връзка между ефикасността и ефективността на контрола от държавните институции и престъпността. Колкото по-резултатен е контролът, толкова са по-малки параметрите на престъпността и особено на организираната. С отслабването на контрола се увеличава броя на лицата, които са склонни да нарушат законите или да извършат престъпление. Силно занижения контрол води ди рязко увеличаване на престъпния контингент.

В държавната администрация са култивирани два негативни фактора: силно усложнени процеси и кастрирани контролни функции. Те силно снижават управленските способности на администрацията. В своята синергия те раждат едно от най-уродливите обществени явления – корупцията. При това става въпрос за корупция не като просто явление, а във формата на мощни корупционни системи, вплетени в цялата администрация.

Щом става въпрос за политическа воля на управляващи, то най-необходима е политическата воля за реформиране на държавната администрация. За тази задача е нужна действително желязна политическа воля, но също и достатъчен ресурс от компетентност, от знания за това какво трябва да се направи и как да се направи.

Основните направления, в които следва да се реформира държавната администрация, са две. Първото от тях е направлението на решителното опростяване на административните процеси, като в тях остане само това, което е действително необходимо. Така силно ще се повиши тяхната ефективност и ефикасност, т.е. ще се увеличат управленските способности на администрацията. В същото време ще се освободят значителни човешки ресурси. Голяма част от тях ще са необходими за второто направление.

Второто направление е в засилване на контролните функции с изграждане на добре развита система за многослоен и многопосочен контрол, която да може да осъществява контрол и върху самите контролиращи. Освободените при опростяване на административните процеси човешки ресурси могат да бъдат използвани при изграждането на тази система. Това е система, която ще включва в себе си не само независими специализираните контролни звена, но и цялата йерархия на администрацията.

Естествено такава една реформа е свързана и със значителни промени в нормативната уредба на държавата, за които също е необходима силна политическа воля. А тук вече се доказа липсата на такава. Това именно попречи у нас да се въведе принципа на „мълчаливото съгласие”, засягащ работата на администрацията. Вместо него продължава реално да действа принципът на „мълчаливия отказ”. Защото политическата воля е преди всичко единна воля на управляващото мнозинство в парламента, каквато в конкретния случай липсваше. Когато едно управляващо мнозинство е такова само в крепене на правителството и липсва, когато трябва да подкрепи определена позитивна политика, то за наличие на политическа воля не може да става въпрос.

Очевидно само с желание не може да се постигне много. То е необходимо, защото от него се ражда политическата воля. Но и тя не е достатъчна, защото освен всичко друго е необходимо МОЖЕНЕ. МОЖЕНЕТО се основава на ЗНАНИЕТО. Без наличието на светата троица ИСКАМ, ЗНАМ и МОГА не може да се управлява успешно държавата и да се провежда позитивна политика, колкото и голямо желание за това да имат властващите или стремящите се към властта.