Отново на линия

Не съм писал в блога си от много време. Имаше много причини за това, но основната беше, че бях престанал да провеждам курса, който бях създал през 2007 г. и бях насочил вниманието си в друго направление Една от причините да изоставя временно курса бе спадането на интереса към обучение с началото на икономическата криза у нас.

Парадоксално е, но с настъпването на кризата у нас рязко спадна интересът към обучение и саморазвитие. Парадоксално, защото на Запад се случи точно обратното – с началото на кризата занимаващите се с бизнес, а и не само те, се устремиха към обучение и развитие на своите възможности, да намерят алтернативи и нови опции за да могат да преминат успешно през кризата.

Сега се забелязва известно съживяване на бизнеса у нас и то е въпреки продължаващите проблеми за него. Надявам се това да повиши интереса към обучение и усъвършенстване у ръководителите. Обнових съдържанието на. Бизнес курс за ръководители – мениджмънт и лидерство“ и планирах неговото първо след паузата провеждане. Началото е на 7 май за съботно-неделната форма и 9 май за вечерната. Напълно обнових дизайна на уеб сайта на курса и го направих респонсивен, т.е. да може да бъде разглеждан еднакво добре на настолни и мобилни компютри, на смартфони и таблети.

В курса се изучава адаптиращ мениджмънт и адаптивно лидерство. Това са подходи в мениджмънт и лидерството, които не са конюнктурни, а са основани на системния подход и са приложими с успех във всяка сфера на бизнеса и не само там, а във всяка друга област, където се извършва управление. Курсът не се занимава с конкретни Best Practice, а с подходи и методи за тяхното правилно внедряване, за да не се превръщат във фад (fad) (краткотрайно и безрезултатно модно увлечение). По-подробно това разгледах преди години в друга статия.

С връщането към курса направих препрочитане на статиите си в този блог, който създадох за да подпомага дейността ми в курса, както и да пиша по актуални проблеми от позициите на системолог. Макар че някои от статиите са писани по повод конкретни събития, а най-новата е от преди близо шест години, установих, че всички статии продължават да бъдат съвсем актуални и проблемите, по които съм писал, продължават да съществуват и да влияят негативно на икономическото развитие на страната. Тоест, нищо ново под слънцето и всички обещания за подобряване на условията за бизнеса все още остават добри пожелания.

Последната от предишните ми статии е за актуалния и днес „страшен “проблем за реформите, които трябва да направи Правителството. Явно до сега волята на правителствата не е стигнала, защото реално придвижване по отношение на административната реформа няма, а демонстрираните опити за някакви промени са по-скоро показни действия, отколкото с реален резултат. Написаното в статията е валидно на сто процента и днес. Нима посочените там истини не са известни на управляващите? Тук са възможни два варианта: или не им стига интелектуален потенциал за това, или не им изнася. Нека те да си изберат верния отговор или този, който им харесва. Реформите са опасни за политиците по много причини. Те, обикновено, не са популярни, временно имат негативно отражение върху определени контингенти от населението и засягат в голяма степен интересите както на политиците, така и на „бизнес“ кръгове, стоящи зад тях.

Новото днес е че на дневен ред е съдебната реформа. Даже бяха извършени промени в Конституцията във връзка с това. Макар и важни промени, според мен единствено много важната от тях е приемането на положението за явното гласуване във ВСС. Това бе някакъв абсурд в основния закон, защото е определен за хора, на които са възложени отговорни, дейности, да ги изпълняват с таен вот, анонимно. По-нататък този процес следва да продължи в промяната на закона, който да постанови, че гласуването не само е явно, но и писмено и аргументирано, така както всеки съдия подкрепя своето решения по гледаните дела с достатъчно аргументи. Вот „въздържал се“ следва да бъде изключен като възможност. Член на ВСС, който не може да реши да подкрепи ли или не определено решение няма подготовка и воля да изпълнява тази роля и следва да напусне.

Има една много важна област в съдебната система, която следва да бъде подложена на значително реформиране и то може да стане чрез съответните промени в закона. Става въпрос за прокуратурата, която всъщност е безконтролна и безотчетна. Идеите да бъде подчинена на изпълнителната власт биха влошили още повече положението. Необходимо е да се упражни контрол върху нейните действията и този контрол да бъде на първо място обществен.

Така както всеки съдия е длъжен да напише мотивирано решение по всяко дело и да публикува това решение на сайта на съда, така и всеки прокурор следва да бъде задължен от момента на сезирането на прокуратурата и възлагане на случая на него да дава пълен отчет на сайта за движението по досъдебното производство, решението за повдигане на обвинение или за аргументирано решение за неговото прекратяване. Изпълнението на тези задължения трябва да бъде обект и на контрола, осъществяван от Инспектората към ВСС.

Важният проблем в съдебната система за бизнеса са търговските и гражданските дела, където има много случаи на необективно решаване на споровете и практически ликвидиране на един или друг бизнес. Вероятно някои от решенията за подобряване на резултатите на съда в тази област минават в промяна на съответни закони и ГПК, но тук думата трябва да имат добрите и способни юристи.

И докато става въпрос за право, определено трябва да се каже, че бизнесът е засегнат от много противоречия в законите, лобистки или недобре обмислени фрагменти в тях. Много от законите и поправките в законите се пишат „на коляно“ и не се подлагат на предварителен анализ за това какви ще бъдат реалните резултати от прилагането на закона. Това често налага току що приети закони или поправки в тях отново да бъдат поправяни.

За мен е странен фактът, че у нас липсва научноизследователски институт по право, на който да е поверен всестранен анализ на българското законодателство, както на съществуващото, така и на проектното с използване и на външни експерти от областите, за които се отнасят изследваните закони. Резултатът от тази дейност би била даване препоръки на МС и НС, за поправяне и усъвършенстване на българското законодателство.

Необвързващото заглавие на статията ми дава възможност да не подмина един актуален и свързан с управлението на високи нива – борбата с тероризма. Това е един изключително сложен проблем, който няма лесно решение. Няма да се спирам и на причините, които го породиха, защото техните корени са заровени в доста далечно минало и са се наслоявали до наши дни и продължават да се наслояват. Изключително погрешните политически и съответно военни решения в последните 15 20 години усложниха още повече ситуацията.

Абсолютно несъстоятелната политика за износ на демокрация влоши още повече ситуацията. Тя по нищо не се различава от комунистическата идеология за износ на революция. Последствията и от едната и от другата са подобни и плачевни.

В политиката на ЕС се съчетаха две идеологии, които доведоха както до една дълбока икономическа криза, така и кризата с мигрантите и тероризма. Едната идеология можем да наречем ФИНАНСОВ СУПЕРЛИБЕРАЛИЗЪМ и втората ДОГМАТИЧЕН ЛИБЕРАЛИЗЪМ. Първата се разви под грижите на втората, която със своите догми създаде благоприятни условия за възникване и практическо приложение на първата. Догматичният либерализъм породи феномена „политически правилно говорене“. Не мога да не направя аналогия със следването на „правата линия на Партията“ от недалечното минало.

Отделно от това, европейските политици отдавна боледуват от болестта „проамериканско раболепие“. В резултат на тази болест те не провеждат външна политика в интерес на страните от ЕС, а в интерес на САЩ.

А интересите на ЕС и САЩ доста често не съвпадат и резултатите от тази политика са в ущърб на Европа. Конкретно последствие е и изключително разрасналия се проблем с мигрантския поток, който много скоро ще увеличи рязко терористичната заплаха. Наивно е да се смята, че в потока от мигранти няма хиляди подготвени бойци на ИД, а и не само нейни. Очакват ни събития, спрямо които атентатите в Париж и Брюксел ще ни се сторят детски забавления.

Отделно от това мигрантската вълна започва вече да влошава живота на европейците. Защото става въпрос именно за мигрантска вълна, а не бежанска. Реалните бежанци в тази вълна са малцинство.

Импотентността на европейските политици води до активиране и разрастване на групи от обществото с крайно ксенофобски настроения и още по-нататък до възприемане на фашизоидни идеологии. Дали в резултат от действието на горните „либерализми“ няма да доведе до това оксиморонът ТОТАЛИТАРЕН ЛИБЕРАЛИЗЪМ да се превърне в реалност?

Древен китаец казвал, че умния човек решава проблемите, а мъдрият ги предотвратява. Не виждам днешните европейски и наши политици да попадат в някоя от тези категории. Може би в личен план те се справят с проблемите и даже ги предотвратяват, но като политици -НЕ.