Повод за следващите редове ми даде статията на Неделина Анева „Чиновникът срещу гражданите. Битката е предрешена”, публикувана във в. „Сега” на 9 октомври, но едва снощи попаднала пред погледа ми. Благодарен съм на авторката на тази статия за активирането на една много важна тема за нашето общество. Макар и важна, тази тема общо взето остава в сянка. Многократно раздутата държавна администрация е един от най-големите проблеми на всяко българско правителство и особено на последното, макар това да не се съзнава достатъчно пълно или по-точно се осъзнава по един деформиран начин. Това, че от десет години има Министерство и министър на държавната администрация далеч не означава, че проблемът е осъзнат.
Създава се впечатлението, че основното предназначение на Министерството на държавната администрация е изграждането на така нареченото „електронно правителство” и произтичащата от това административна технология „ВСИЧКО на едно гише”. (Някои зевзеци я перифразират във „ВСИЧКИ на едно гише”). Що се отнася до другата му функция – реформа на държавната администрация – то там нещата са повече с отрицателен знак. За електронното правителство, за търговете за неговото създаване и резултатите от изпълнението му е писано много, както и за това, че то само по себе си не решава проблемите на държавната администрация.
Неотдавна написах една статия[1], в която се опитах да разкрия корените на болестта, от която страда държавната администрация и от която може да заболее всяка друга организация. Там също има извод, че електронизацията (автоматизацията) на административните процеси сама по себе си не може да излекува администрацията. Самата автоматизация придобива симптомите на болестта на администрацията. В тази статия има за профилактиката на това заболяване и за неговото лечение.
Едно от най-важните лечения на държавната администрация е нейното драстично съкращаване. Неделина Анева също се спира на този начин на лечение и правилно определя, че това се възпрепятства от липсата на такава воля у правителствата и от проблема с многото безработни чиновници, които ще бъдат изхвърлени на улицата. Според мен има и още един важен проблем – извършването на компетентно рационализиране и оптимизиране на административните процеси.
Естествено, най-трудно решим е проблемът с волята на Правителството. Защото, ако тя бъде налице, останалите проблеми далеч не са толкова трудно решими.
Проблемът с рационализирането и оптимизирането може да бъде решен с привличането на специалисти в тази област. Още повече, че вече има и опит в това отношение при изграждане на автоматизираната система на НАП, където бе използвана и системата на ARIS бизнес процесите на IDS Scheer AG. Това ще бъде свързано и с ревизиране и оптимизиране на много нормативни и поднормативни актове, които сами по себе си са внесли ненужни усложнения в административните процеси.
Проблемът със съкращенията също може да намери елегантни решения, които, освен освобождаването на администрацията от ненужни хора, биха могли и допълнително значително да подобрят нейната резултатност.
За едно такова решение биха ви казали завършилите курса по Адаптиращ Мениджмънт, защото този проблем е дискутиран с тях. Честно заявявам, че между тях не е нито един от оглавявалите Министерството на държавната администрация.
За да обясня същността на споменатото решение ще отбележа една от важните функции на държавната администрация, която тя сега почти не изпълнява: прилагане на законите на Р България и контрол за спазването им от останалите институции и членовете на обществото. Публична тайна е, че основната част от санкциите, предвидени за нарушаване на закона си остават само на книга. Липсва системата за контрол на това спазване, а всяко министерство и всяка друга държавна институция има задължението да контролира това спазване в съответния обществен сектор. Излишната сега част от държавната администрация може да бъде използвана за създаване на система, осъществяваща този контрол, осъществяване на административното санкциониране и предаване към прокуратурата на случаите, предвиждащи отговорност по Наказателния кодекс. Тази система за контрол може да бъде структурирана по начин да осъществява многослоен и многопосочен контрол, който силно да снижи възможностите за корупционни действия.
Но липсва волята на правителствата – предишните и сегашното. А защо липсва тази воля е писано достатъчно много.
. [1] Владимир Величков, „За добрата йерархия на организацията”, блог http://adaptacyya.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар