Този хамлетовски въпрос съзнателно или не съвсем си го задава всеки ръководител. От това какъв е бил отговорът, който той следва в своята дейност, зависи неговата успешност като ръководител. Ако отговорът е „да бъда”, той потенциира възможности за успешно ръководство и висока резултатност във функционирането на организацията и в нейното развитие.
Желанието на ръководителя да бъде лидер е необходимо, но не достатъчно условие за да се реализира тази успешност. Нужно е целенасочено обучение, с което да се придобият специализирани знания и умения, без които лидерството е невъзможно.
За да стартира процесът на превръщане на ръководителя, мениджъра в лидер са необходими поредица от предпоставки, които зависят от бъдещия лидер.
Първата от тях е убедеността, че да си лидер е предимство, което няма алтернатива. Разликата между ръководене и водене е твърде съществена. Това, което може да се постигне чрез лидерството по отношение мотивираността на човешките ресурси, не може да се постигне по други начини. А именно мотивираността е факторът, който създава най-добри условия за протичане на целевите процеси в организацията и постигане най-високи резултати във функционирането и развитието й.
Втората предпоставка е убедеността, че лидерите се създават, а не се раждат. Тя е необходима за да се породи увереността, че необходимите за лидера качества могат да се придобият. Върху тази увереност може да се породи и вяра в успеха на обучението в лидерство, необходимото желание да се постигне това и воля за неотменно следване на поставената цел.
Третата предпоставка е създаване и укрепване на позитивното мислене. Песимизмът и скептицизмът са нежелани мисли и чувства за лидера. Това, което най-успешно укрепва оптимизма и развива позитивното мислене, са успехите. Успехите, постигнати първо в малките и лесно постижими начинания, водят до следващи успехи в по-големите и трудни дейности. Успехът ражда успех. Колкото повече успехи постигаш, толкова по-успешен ставаш. В нашия курс по Адаптиращ Мениджмънт по този повод цитираме Мечо Пух: „Колкото повече вали, толкова повече вали”.
След като са налице предпоставките, следва да се планира целия процес на обучение и самообучение за постигане на лидерските умения. Процесът е свързан както с придобиване на нови знания, така и на нови умения в различни области. Новите знания са свързани с културата на организацията, психологията, лидерските стилове и подходи. На тези проблеми са посветени три от модулите на нашия курс. Там е застъпено и изучаването на най-прогресивния лидерски стил.
Първоначалният план трябва да бъде ориентировъчен и да поставя ясно само началото. Как да се развие по-нататък плана, ще стане ясно в хода на обучението, когато ще се разкриват нови направления за обучение и самообучение.
Лидерските умения се развиват най-добре в условията на тяхното прилагане. Практиката, основана на добри знания, ще даде най-високи резултати в развитието на лидерските умения.
За да може да се стигне до всичко това е необходимо едно начално условие: ръководителят (или бъдещият ръководител) наистина да си е задал въпроса от заглавието.