Това е едно писмо, което пратих по електронната поща на един известен ръководител на известна организация. Той на три пъти отлага обучението си в курса по Адаптиращ Мениджмънт. Причината: липсата на време. Получих и отговор, с който този ръководител ми благодари за писмото, но все още не е сигурен, ще успее ли да се включи в новото провеждане на курса.
Понеже смятам, че много ръководители са в ситуацията на остър дефицит от време, реших да публикувам писмото. Както е обичайно в такива случаи, замених името на ръководителя с „господин Хикс”. В останалата част на писмото не е променена нито една буква.
Ето съдържанието на писмото:
Здравейте, господин Хикс,
Мина доста време от последния ни телефонен разговор по време на стартирането на мартенското провеждане на курса по Адаптиращ Мениджмънт. Съжалявам, че тогава, вече за трети път, не успяхте да отделите време за посещение на курса.
В този разговор ми казахте, че сте кандидат за курса, когото най-много ухажвам. Това е вярно и то си има своите причини. Има още няколко кандидата, които отлагат обучението си в курса, но при тях причините са от друго естество, а не както при Вас от липса на време. Техните причини не ги категоризират в някаква определена категория ръководители, но вашата причина го прави това много определено. Тя Ви праща в категорията на вечно заетите ръководители, а тази категория е с ясно определена характеристика. Такива ръководители имат нужда от коригиране на своя начин на работа и за тази цел курсът може определено да изиграе положителна роля. Тази категория присъства на сайта на курса. Този линк
http://adaptacyya.eu/za_kogo/index.html
ще Ви отведе до страницата „За кого е този курс”. Прочетете текста на втория ляв бял транспарант и ще се убедите в това.
В разговора ни Вие споменахте нещо от рода на „Не че искам да се изкарам Господ, но всичко чака мен”, с което окончателно попаднахте във въпросната категория.
Споменаването на Господ ме насочва към интересна мисъл. Смятам, че почти всеки би се поласкал да кажат за него „Той работи божествено”. Аз бих се засегнал. Не одобрявам това да се работи божествено. Ето защо:
„3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо …”
И така нататък за всички други Божии творения.
При божествената работа първо се прави нещо, а след това се гледа какво е станало и се оценява. Както сочи Библията, Господ си е харесвал всичко, каквото е сторил. Но направете една анкета и вижте колко са хората, които харесват Божиите творения. Но Господ може да си позволи такъв начин на работа. Той разполага с Вечността, за да поправи своите грешки. Това не означава, че се е засилил да ги поправя, а и кой да му каже за тях.
Човекът не разполага с толкова време за тази цел и за това му е нужно повече да мисли за възможните грешки преди да действа и колкото е възможно повече да ги избягва.
Това за „Божията работа” не касае Вас. Споменаването на Господ ме насочи към тези мисли. Имайки някаква представа за резултатите от Вашата работа, смятам, че добре обмисляте всички свои решения преди изпълнението им.
В споменатото провеждане на курса Вие щяхте да имате най-добрите възможности да преминете обучение в него. Щяхте да маневрирате между съботно-неделната и вечерната форми в зависимост от ангажиментите си. Не зная дали в следващото провеждане от 10 (12) май ще имате тази възможност, тъй като е голяма вероятността капацитетът на курса да се окаже запълнен. Тогава, ако Ви се наложи да маневрирате между формите, ще видя една картинка, която създаваше някога един мой учител. Той изправяше разговарящите в час ученици до прозореца с думите „Ще стоите сега там до прозореца и ще пишете прави като журналисти”.
Курсът би Ви дал възможност да имате време за всичко, но Вие нямате време за курса. А това е един порочен кръг. Спомняте ли си Малкия Принц на Екзюпери и неговия диалог с пияницата?
Можете да си го припомните от тук:
http://malkiqtprinc.atspace.com/12.htm
Това, което мисля за Вашата работа като ръководител е (това което следва е аванс от курса -:) ), че недостатъчно използвате капацитета на хората, които ръководите. Не им гласувате достатъчно доверие и не им делегирате достатъчно права, не им възлагате повече отговорности и не има предоставяте самостоятелност и свобода за действие в достатъчно широки граници. Това може да означава, че нямате доверие в техните способности или не познавате добре тези способности. Но за да ги опознаете, трябва да дадете възможност да ги проявят. Сам решавате не само основните, централните за организацията Ви проблеми, но и много други, по-второстепенни, които не би трябвало да са Ваша грижа.
Ако нещо коригирате от това, ще мога да Ви виждам в залата при следващия курс като редовен и прилежен курсист, без да има нужда от маневриране между формите.
Може би с някои неща в това писмо засягам Вашето самолюбие. Всеки човек желае да бъде важен и самолюбието не е порок, а нормално човешко чувство, което всеки лидер трябва да умее да използва у хората, които води. Но за да може да прави това, той трябва да го „ампутира” у себе си. Личното изявяване за Вас трябва да бъде изминат и приключен етап. Вие сте лидер и Вашето изявяване е чрез резултатите, които постига Вашата организация благодарение на успешното Ви лидерство.
Не бива да се засягате от думите ми и поради това, че сега съм в ролята на Ваш консултант, за което имам знания и умения, а на консултантите им се налага да казват и не съвсем приятни неща.
Завършвам с пожелание да направите нещо относно времето и да посетите курса.
Искрено Ваш,
Владимир Величков,
